На 26 май 2023 г. (петък) от 11:30 ч. в зала 114 (Учебен корпус № 1) ще се проведе церемония по присъждане на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“ на чл.-кор. проф. д.и.н. Румяна Радкова за принос в изследването на личността и историческата роля на йеромонах Неофит Рилски.

Отличието се присъжда по предложение на Правно-историческия факултет и с решение на Академичния съвет на университета от 5 април 2023 г.

След тържествената част проф. Радкова ще изнесе академична лекция на тема  „Личността и делото на Неофит Рилски – моето научно предизвикателство“.

Румяна Радкова е родена на 7 юли 1939 г. в гр. Шумен. Завършва магистърска степен по специалност история и архивно дело в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1962 г. През следващите пет години е уредник на Народния музей  „Рилски манастир“. Тук има възможност да проучва документалното наследство на манастира и през 1969 г. защитава дисертация на тема „Рилският манастир като национално и културно средище през Възраждането“ към Института по история на БАН. Последователно е научен сътрудник, старши научен сътрудник, старши научен сътрудник І степен (професор), ръководител на секцията „История на българския народ ХV-ХІХ век“. През 1985 г. придобива научното звание доктор на историческите науки с труда си „Българската интелигенция през Възраждането (ХVІІІ – първата половина на ХІХ век)“, за който през 1987 г. получава и престижната награда за история „Проф. Васил Златарски“ на Президиума на БАН. От 2008 г. е член-кореспондент на БАН. Проф. Радкова е провела специализации в редица държави, между които СССР, Чехия, Полша, Кипър, Австрия. През 1985 г. е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II ст. и орден „Св. Климент Охридски“. Преподавала е в Софийския университет, Нов български университет и Варненския свободен университет. Автор е на редица монографии, студии и статии. Член е на редица престижни научни организации като Съюза на учените в България, Научния съвет на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Специализирания съвет по Нова и най-нова история при ВАК, Лондонското дружество за изучаване на ХVІІІ в. и др.

На 17 и 18 май 2023 г. в Заседателната зала на Ректората ще се проведе интердисциплинарна конференция на тема „Културни контексти, политическо време, философски пространства на постмодерността“.  Официалното откриване ще се състои на 17 май от 09:30 ч. Научният форум е част от събитията, посветени на 230-годишнината от рождението на патрона на Югозападния университет – Неофит Рилски.

Конференцията ще предложи поле за дискутиране и изследване в трите аспекта на съвременната пост-модерна ера: културните контексти и дебати, политическите измерения и обществени промени, философските рефлексии върху проекциите на съвременната цивилизация.

Научният форум се организира от катедра „Философски и политически науки“ към Философския факултет, катедрите „Национална сигурност и публична администрация“, „Международно право и международни отношения“ и „Връзки с обществеността“ към Правно-историческия факултет и катедрите „Културология“ и „Телевизионно, театрално и киноизкуство“ към Факултета по изкуствата.

Анотация: Динамичните и неуправляеми процеси, характеризиращи съвременната епоха, изискват за своето изучаване изграждането на нови по мащаб и вътрешни връзки интердисциплинарни полета. Настоящият академичен форум предлага изследователско пространство за дискутиране и осмисляне на актуалното състояние на съвременното общество, на постмодерното човечество и на новия свят. Конституираме интердисциплинарното поле в трите аспекта на съвременната пост-модерна ера: културните контексти и дебати, политическите измерения и обществени промени, философските рефлексии върху проекциите на съвременната цивилизация.

Новите измерения обхващат динамичния и глобален аспект на културните процеси и налагане на нови културни ценности. Родилите се постмодерни културни контексти предполагат производство и генериране на нови културни модели и оттам на промени и динамика в културните механизми, продукцията и културните и естетическите възможности на модерния човек и модерното човечество. Те надхвърлят ли обаче измеренията на постмодерното?

Съвременният световен процес засилва динамиката на социалното и политическото развитие в обществата. Раждат се нови видове комуникативни и социални възможности: в дигиталната ера и в интензивното световно време кое владее развитието на политическите и социалните процеси, как се променя протичането на политическия живот, ражда ли се всеобщо гражданско общество, което създава свое политическо устройство, свои социални и политически институции, своя икономика дори.

Всичко това са доказателства за усложнения и вътрешно динамичен ход на постмодерната епоха, неотменно тласкащ съвременното човечество към нов етап от неговото развитие. Появява се огромна нужда от осмисляне и рефлексия върху този глобален процес. Кои са новите проблемни линии, даващи новите философски тематични пространства? Проблемите за новата човековост, за постмодерния етос, като глобална етика и глобална аксиология. Пораждат ли се нови художествени възможности, нови форми за изразяване и нови естетически идеали. Формира ли се нов тип познание, детерминирано от дигитализацията, но и от систематизирането и пълното проектиране на човешката рационалност и научна продуктивност. Какви са очертаващите се измерения на общотематичния континуум на една нова, вече свръх-модерна, епоха?