редовна, самостоятелна, задочна - Информационен пакет

Програмата е акредитирана до следваща акредитация, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗВО 2025 година.

 Обучението се извършва от Факултет по педагогика.

Докторската програма по "История на педагогиката и българското образование" предполага задълбочени знания за самостоятелна научноизследователска работа в историко-педагогическата област, основаваща се на фундаментална подготовка в системата на съвременната педагогика. Докторантите трябва да умеят да интерпретират наученото чрез критичен анализ. Програмата включва познаване и прилагане на богат набор от изследователски методи за търсене на ново научно-практическо знание и усъвършенстване на преносими умения и социални компетентности за решаването на педагогически проблеми на базата на историко-педагогическата теория и практика.

В съответствие със съществуващото законодателство основните цели на подготовката на докторанта са:

• задълбочено изучаване на методологическите и теоретическите основи на историко-педагогическата наука;
• овладяване на методологията, методиката и инструментариума за провеждане на историко-педагогически изследвания;
• формиране на професионална компетентност за осъществяване на самостоятелна научно-изследователска, преподавателска и експертна дейност.
• стимулиране на лично и интелектуално израстване с цел придобиване на умения за усъвършенстване на логическото, творческото и критическото мислене;
• усъвършенстване на езиковата подготовка за улесняване на личната му информационна осведоменост и професионални контакти с учени от други страни.

Усвоени знания, умения и компетентности съгласно националната квалификационна рамка

1. Знания (теоретически и/или фактологически)

• Знания, свързани с методологията на научното изследване в областта на историята на педагогиката и българското образование;
• Знания за понятиино-терминологичната система, характерна за историко-педагогическите изследвания;
• Знания, разбиране и оценяване на научните резултати на своите предшественици и  използването им в контекста на съвременните условия;
• В процеса на научното изследване представя знания и разбиране на  високо равнище не само в конкретната научна област, но и в близки научни области.

2. Умения (познавателни и/или практически)

Завършилият докторската програма по История на педагогиката и българското образование трябва да умее:

• да открива самостоятелно научни проблеми, свързани с историко-педагогическата практика;
• да анализира, сравнява и съпоставя научни изследвания в областта на История на педагогиката и българското образование;
• да работи с първоизточници и архивни документии материали;
• да събира, класифицира и систематизира информация в определена последователност и логика;
• добросъвестно да цитира чужди научни изследвания и да спазва правилата на научната етика;
• аналитично и критично да оценява собствените научни резултати при осъществяване на историко-педагогическото изследване.Самостоятелност и отговорност
• Самоусъвършенстване личностните качества и научна продукция чрез критичен самоанализ и самооценка;
• Стремеж към проява на активност, инициативност, настойчивост, оперативност и деловитост в научната дейност;
• Морална ангажираност към изследваното историко-педагогическо наследство, представяйки го обективно и в унисон с условията за място и време;
• Уважение към резултатите на чуждия научно-изследователски труд;

3. Компетентност за учене

Планиране и организация за придобиване на знания от областта на историята на педагогиката и българското образование и други сродни области.

4. Комуникативни и социални компетентности

Завършилият докторантската програма по История на педагогиката и българското образование трябва да :

• има изграден стил на общуване (в разговори, при консултации и дебати, за защита на научни позиции, работа в екип и пр.);
• възприема субективната позиция на своите професионални партньори и да умее да общува с тях;
• общува пълноценно на български език и на някой/някои от най-разпространените европейски езици;
• показва капацитет за систематично придобиване и разбиране на обем от знания от съвременните научни постижения или от областта на историята на педагогиката и българското образование и практика;
• представя научно-изследователските си търсения и резултати пред научна аудитория.

5. Професионални компетентности

Обучаваният в докторската програма трябва да придобие следните професионални компетентности:

• да може да описва и съобщава за своите научни изследвания, като точно формулира основните си постановки;
• да спазва изискванията за оформяне на научни статии, съобщения, доклади, студии;
• нагласа за постоянно саморазвитие и самоусъвършенстване в контекста на научно-изследователската дейност;
• ясно да формулира нови проблеми - теоретични и практически;
• да има концепция за взаимовръзките и взаимодействията в системата от педагогически науки и да умее да ги използва в своите изследователски търсения;
• да осигурява трансфер на собствените си научни резултати при решаване на други проблеми от дадената научна област;
• умения за дейност в екип и за сътрудничество с други учени на национално и международно равнище;

Сфери на професионална реализация

Завършилите образователната и научна степен "доктор" по докторска програма "История на педагогиката и българското образование" намират своята реализация като: изследователи в научни центрове и звена; преподаватели във висши училища по дисциплини, свързани с Историята на педагогиката и българското образование; експерти на длъжности, предполагащи решаването на изследователски и практически задачи в РУО, държавната администрация, масмедии, неправителствени организации и др.; консултанти в национални, регионални и училищни музеи. Завършилият докторската програма може да  участва: в различни форми на продължаващо обучение по държавни и международни програми;  в хабилитационни процедури и процедури за израстване в степен.

редовна/задочна/самостоятелна - Информационен пакет

Програмата е акредитирана до следваща акредитация, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗВО 2025 година.

Обучението се извършва от Факултет по педагогика.

Целите на обучението по докторската програма "Теория на възпитанието и дидактика" са насочени към придобиването на професионални изследователски компетенции от осмо ниво на Националната квалификационна рамка: реализиране на самостоятелна изследователска дейност, изискваща задълбочена фундаментална общо-методологическа подготовка в сферата на педагогическата теория и практика. Това предполага завършилият ОНС "доктор" по тази програма да владее базови компетенции за творческа научноизследователска дейност, за преподавателска работа във всички равнища на образователната ни система, за експертна и управленска дейност в различните педагогически институции. Вниманието е фокусирано към стимулиране и развитие на иновативно, гъвкаво и критично професионално-ангажирано мислене, свързано с творческото разбиране и интерпретиране на научно-педагогически знания, с формиране на готовност за самостоятелно професионално усъвършенстване и овладяване на върховете в професионалното майсторство.

В съответствие със съществуващото законодателство основните цели на докторската програма са:

• Задълбочено изучаване на методологическите и теоретичните основи на педагогическата наука;
• Овладяване на методологията, методиката и инструментариума на провеждане на научни изследвания в областта на педагогическата теория и практика;
• Формиране на творчески способности и професионална компетентност за успешно осъществяване на самостоятелна изследователска, преподавателска и експертно-управленска дейност;
• Постигането и поддържането на високо качество на подготовката на докторантите в съответствие със съвременните трансформации в развитието на педагогическата наука и с предизвикателствата на професионалната практика;
• Създаване на предпоставки за активни международни контакти на докторантите с учени от други страни с цел усвояване на прогресивен опит и добри педагогически практики, издигане престижа на образователната институция чрез претворяване на световните стандарти в научноизследователската дейност.

Усвоени знания, умения и компетентности съгласно националната квалификационна рамка

1. Знания (теоретически и/или фактологически)

ü  свързани с владеене на методологичните основи на педагогическата наука и подходите за тяхното използване при проектирането и реализацията на изследователската дейност;

• познаване на процесите на диференциация и интеграция в педагогическата научна област, на съвременните педагогически направления;
• познаване и анализиране на развитието на понятийно-терминологичната система на педагогическата наука;
• да сравнява и аналитично оценява структурите и технологията на осъществяването,приносите на различни научни разработки в областта на педагогиката и ролята им за обогатяване на практиката на обучение и възпитание в съответствие с актуалните потребности на обществения живот;
• да открива, идентифицира и формулира актуални педагогически проблеми, да обосновава алтернативни хипотези в изследователски аспект, да обосновава ключови идеи и пътищата за тяхната реализация, да познава параметрите по формирането на обоснована концепция за научно-изследователски решения, да познава методите, похватите и техниките, приложими в изследователската дейност;
• специализирани и концептуални знания, подпомагащи критичния анализ и добрата систематизация  на иновативни решения в педагогическата сфера на изследвания;
• потенциал за разширяване и творческо трансформиране на съществуващите знания в областта върху основата на съществени взаимовръзки и взаимодействия с гранични научни области;
• знания с най-висока степен на сложност, даващи възможност за реализиране на автентични, оригинални изследвания, представляващи принос в педагогическата наука.

2. Умения (познавателни и практически)

• умение да идентифицира и определя значими за практическата дейност проблеми, теоретично да обосновава актуалността им, да проектира и реализира системно и цялостно изследвания в избраната конкретна област;
• умения за осъществяване на целенасочен литературен обзор по темата на изследването, за бързо ориентиране в потока от научно-педагогическа информация, за намиране, извличане, подреждане, синтезиране и оценяване на иновативни идеи от различни научни източници;
• умения за многоаспектно анализиране и успешно решаване на дискусионни проблеми в областта на проучването или нововъведенията, усъвършенстване на стандартните модели и подходи, развиване на иновативни решения чрез комбиниране на различни оригинални стратегии и технологии;
• владеене методи и средства за прогнозиране на изменящата се педагогическа действителност, за иновативно мислене, генериране на нови идеи с добра приложимост в практически план, разработване на рационални алгоритми за дейност;
• да владее научния стил на изложение /писмено и устно/, да умее последователно, логично и точно, аргументирано да изразява своите мисли;
• коректно да цитира ползваните научни трудове и да спазва правилата на научната етика;
• добро техническо оформяне и експониране на резултатите от провежданите емпирични изследвания; умение  за изготвяне научни статии, резюмета, доклади, студии и др. с подходящо  схематично, графично онагледяване, за разработка на учебни помагала);
• умения за добри публични прояви, комуникиране чрез различни медии пред различна аудитория;
• да се отнася с уважение към труда на своите колеги, обективно и справедливо да оценява качествата на научните им разработки, да умее адекватно да анализира чуждите гледните точки по отделни проблеми;
• развиване на умения за самостоятелно или групово творческо участие в научно-изследователска дейност, за издръжливост, прецизност и взискателност, адекватност, приспособимост и интелектуална гъвкавост.
• да владее класическата и иновационните образователни технологии в научно-преподавателската си работа във висшето училище;
• да усъвършенства непрекъснато професионално-педагогическата си подготовка в синхрон с изискванията на съвременността;
• умения за създаване и ръководене на екипи,  за включване в проектна дейност, за рационално разпределяне на времето и управление на човешки и финансови ресурси; за решаване на сложни комплексни проблеми чрез прилагане на интердисциплинарни подходи, на нови изследователски методи и инструменти;
• да умее да прилага творчески научните постижения на педагогическата наука в практиката.

3. Самостоятелност и отговорност

• перманентно усъвършенстване на кръга от познания и умения в професионалната област, в която реализира изследвания;
• създаване и интерпретиране на нови творчески продукти чрез собствени изследвания или друга научна дейност;
• умение за качествено и ритмично планиране и осъществяване на педагогическата и изследователската дейност;
• развиване на рефлексивни умения, на способност за самооценка на постигнатото в научно-изследователската дейност;
• умения за творческо проектиране, изпълняване и адаптиране на индивидуалния изследователски процес в съответствие със съвременните изисквания, с оглед  постигане на устойчиви резултати за педагогическата практика.

4. Компетентност за учене

• формиране на интереси в избраната професионална област и на позитивна личностна мотивация за дейност;
• развиване на капацитет за системно придобиване и използване на значително количество информация от разнообразни канали, представяща актуалните научни постижения в една или друга теоретична или практическа област;
• владеене на универсални интелектуални умения, свързани с осмисляне, разбиране и практическо приложение на знанията в областта на теорията и практиката на обучение и възпитание;
• умение за използване на съвременните дигитални технологии за натрупване и систематизиране на значима научна информация;
• умение за работа в екип;
• умение за самоконтрол и адекватна самооценка в осъществяваните дейности;
• умение за прекодиране на придобитата научна информация;
• презентационни умения.

5. Комуникативни и социални компетентности

• диалогичност и умение за създаване на добър социално-психологически климат;
• развиване на качества и умения, изискващи висока активност, лична отговорност, самостоятелност и инициативност в разнообразни педагогически ситуации;
• демонстриране на общи способности във връзка с проектиране, организиране и участие на проекти по провеждане на авторитетни научни форуми - конференции, симпозиуми, семинари, кръгли маси и т.н.;
• способност за пълноценно общуване и обмен на опит с колеги от други университети на национално и международно равнище, за използване на някои от най-разпространените европейски езици в собствената изследователска дейност.;
• умения за използване на модерните информационни технологии в педагогическите изследвания.

6. Професионални компетентности

• творческо използване на техники в професионалната област, свързани с разнообразни евристични стратегии, прилагани във фундаменталните и приложни научни изследвания;
• извършване на компетентни експертни оценки по сложни въпроси в съответната област, често в условия на дефицит на информация, както и на способност за  ясно, убедително и ефективно представяне на идеи и заключения  пред социалното обкръжение;
• развиване на стремеж и способност за постигане на устойчиви резултати в дейността, за продължаване на научните изследвания на все по-високи равнища, което да допринася за развитието и модернизирането на педагогическата теория и практика.

Сфери на професионална реализация

Професионалната реализация на завършилите докторската програма предполага разнообразни възможности:

• изследователи в научни центрове и звена;
• консултанти в училище и центрове за работа с деца, в правителствени и неправителствени организации;
• преподаватели във висши училища;
• детски или начални учител, старши, главни учители (методик), специалисти в различни изследователски институти, звена за извънкласна и извънучилищна дейност, центрове за подкрепа за личностно развитие, центрове за образователна подкрепа;
• специалисти в сферата на приобщаващото образование - ресурсен учител, експерт;
• социални педагози  и социални работници за работа с различни възрастови контингенти лица, семейства, групи и общности;
• държавни експерти към МОН, РУО, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, Регионално управление на образованието /РУО/, Регионална дирекция "Социално подпомагане"/РДСП/, Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/, Общински структури, управленски структури, директор на образователни или социални институции, или експерт по социална работа и др.;
• специалисти и експерти в системата на МВР - Детски педагогически стаи,  Дирекция "Изпъл