История на педагогиката и българското образование

редовна, самостоятелна, задочна - Информационен пакет

Програмата е акредитирана до следваща акредитация, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗВО 2025 година.

 Обучението се извършва от Факултет по педагогика.

Докторската програма по "История на педагогиката и българското образование" предполага задълбочени знания за самостоятелна научноизследователска работа в историко-педагогическата област, основаваща се на фундаментална подготовка в системата на съвременната педагогика. Докторантите трябва да умеят да интерпретират наученото чрез критичен анализ. Програмата включва познаване и прилагане на богат набор от изследователски методи за търсене на ново научно-практическо знание и усъвършенстване на преносими умения и социални компетентности за решаването на педагогически проблеми на базата на историко-педагогическата теория и практика.

В съответствие със съществуващото законодателство основните цели на подготовката на докторанта са:

• задълбочено изучаване на методологическите и теоретическите основи на историко-педагогическата наука;
• овладяване на методологията, методиката и инструментариума за провеждане на историко-педагогически изследвания;
• формиране на професионална компетентност за осъществяване на самостоятелна научно-изследователска, преподавателска и експертна дейност.
• стимулиране на лично и интелектуално израстване с цел придобиване на умения за усъвършенстване на логическото, творческото и критическото мислене;
• усъвършенстване на езиковата подготовка за улесняване на личната му информационна осведоменост и професионални контакти с учени от други страни.

Усвоени знания, умения и компетентности съгласно националната квалификационна рамка

1. Знания (теоретически и/или фактологически)

• Знания, свързани с методологията на научното изследване в областта на историята на педагогиката и българското образование;
• Знания за понятиино-терминологичната система, характерна за историко-педагогическите изследвания;
• Знания, разбиране и оценяване на научните резултати на своите предшественици и  използването им в контекста на съвременните условия;
• В процеса на научното изследване представя знания и разбиране на  високо равнище не само в конкретната научна област, но и в близки научни области.

2. Умения (познавателни и/или практически)

Завършилият докторската програма по История на педагогиката и българското образование трябва да умее:

• да открива самостоятелно научни проблеми, свързани с историко-педагогическата практика;
• да анализира, сравнява и съпоставя научни изследвания в областта на История на педагогиката и българското образование;
• да работи с първоизточници и архивни документии материали;
• да събира, класифицира и систематизира информация в определена последователност и логика;
• добросъвестно да цитира чужди научни изследвания и да спазва правилата на научната етика;
• аналитично и критично да оценява собствените научни резултати при осъществяване на историко-педагогическото изследване.Самостоятелност и отговорност
• Самоусъвършенстване личностните качества и научна продукция чрез критичен самоанализ и самооценка;
• Стремеж към проява на активност, инициативност, настойчивост, оперативност и деловитост в научната дейност;
• Морална ангажираност към изследваното историко-педагогическо наследство, представяйки го обективно и в унисон с условията за място и време;
• Уважение към резултатите на чуждия научно-изследователски труд;

3. Компетентност за учене

Планиране и организация за придобиване на знания от областта на историята на педагогиката и българското образование и други сродни области.

4. Комуникативни и социални компетентности

Завършилият докторантската програма по История на педагогиката и българското образование трябва да :

• има изграден стил на общуване (в разговори, при консултации и дебати, за защита на научни позиции, работа в екип и пр.);
• възприема субективната позиция на своите професионални партньори и да умее да общува с тях;
• общува пълноценно на български език и на някой/някои от най-разпространените европейски езици;
• показва капацитет за систематично придобиване и разбиране на обем от знания от съвременните научни постижения или от областта на историята на педагогиката и българското образование и практика;
• представя научно-изследователските си търсения и резултати пред научна аудитория.

5. Професионални компетентности

Обучаваният в докторската програма трябва да придобие следните професионални компетентности:

• да може да описва и съобщава за своите научни изследвания, като точно формулира основните си постановки;
• да спазва изискванията за оформяне на научни статии, съобщения, доклади, студии;
• нагласа за постоянно саморазвитие и самоусъвършенстване в контекста на научно-изследователската дейност;
• ясно да формулира нови проблеми - теоретични и практически;
• да има концепция за взаимовръзките и взаимодействията в системата от педагогически науки и да умее да ги използва в своите изследователски търсения;
• да осигурява трансфер на собствените си научни резултати при решаване на други проблеми от дадената научна област;
• умения за дейност в екип и за сътрудничество с други учени на национално и международно равнище;

Сфери на професионална реализация

Завършилите образователната и научна степен "доктор" по докторска програма "История на педагогиката и българското образование" намират своята реализация като: изследователи в научни центрове и звена; преподаватели във висши училища по дисциплини, свързани с Историята на педагогиката и българското образование; експерти на длъжности, предполагащи решаването на изследователски и практически задачи в РУО, държавната администрация, масмедии, неправителствени организации и др.; консултанти в национални, регионални и училищни музеи. Завършилият докторската програма може да  участва: в различни форми на продължаващо обучение по държавни и международни програми;  в хабилитационни процедури и процедури за израстване в степен.