В Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе научен семинар по проблемите на теорията и логиката на изкуствения интелект (ИИ). Това е първият научен форум, организиран по проект „Център за изследване на виртуалната реалност към Философски факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, КП-06-Н80/3, Договор BG-175467353-2023-13-0159-C01.

Доц. д-р Силвия Кръстева, ръководител на проекта, откри форума и представи теоретичната рамка на проекта. Тя подчерта, че екипът си поставя за цел създаването на действащ център за изследване на новата и бурно развиваща се област на виртуалната реалност и изкуствения интелект.

Доц. Кръстева каза още, че проектът навлиза в тази нова област с поставянето на свои направления, като ще се работи по три модула. Първият модул е „Философия на математиката“, където ще се търси фундаментът на логиката, математиката и технологиите. Вторият модул поставя за изследване интеракцията човек – машина. Третият модул навлиза в теорията и логиката на ИИ с проблемите на многозначната логика и етическото моделиране.

Научният семинар представи началните изследователски резултати на екипа и търсенията на други изследователи в проблемната и провокативна област на ИИ.

В своя доклад на тема „Изкуствен интелект, сингулярност и антропогенното модифициране на човека“ проф. д-р Борис Манов очерта цивилизационния генезис на човечеството в ускоряващия се процес на сливане на човека и машините в прогреса на технологиите.

Доц. д-р Гергана Попова насочи своя доклад на тема „Бъдещето и раждането на човека-машина“ към неотложната проекция, към която технологичният прогрес е устремен, но и набеляза социалните последици за света на човека и от евентуалната поява на „трансчовека“, прогнозиран от трансхуманизма.

Възможността да се развива изкуственият интелект се основава на динамиката и постиженията на математиката – това демонстрираха гл. ас. д-р Бояна Гъркова и магистрант Сашка Кандиларова в своя доклад „Математиката зад изкуствения интелект“. Те очертаха вътрешната еволюция на математическата теория към математика на изкуствения интелект. В такава посока, но от позициите на философията, ас. д-р Иво Минков представи с „Опит за философиране на Изкуствения интелект“ подстъпите към единна теория на изкуствения интелект. Според д-р Минков са налице практически резултати и приложение на ИИ, но ние все още не знаем какво представлява той и как да го обхванем и изследваме.

Предизвикателната и нарастваща роля на ИИ в сферата на езика и методите на обучението бе очертана в интересния доклад на ас. д-р Николай Ценков на тема „Между Омир и ChatGPT (Безпрецедентно явление ли е изкуственият интелект спрямо словото)“.

Навлизането на ИИ в обучението обаче, според гл. ас. д-р Мария Чанкова, крие огромни предизвикателства пред академичната етика и в процеса на учене и преподаване. В доклада си на тема „Големите езикови модели: определяне на етични принципи за тяхното използване в обучението“ д-р Чанкова представи своите изследователски резултати в извеждането на етични стандарти за използване на ИИ и очерта сериозния проблем за авторството и предоверяването на текстовете, генерирани от ИИ.

Чрез доклада си на тема „Антропоморфизъм и AI: От андроидите на Жаке-Дроз до София и Амека“ ас. д-р Вера Любенова от Института по философия и социология към БАН постави акцент върху произхода на идеята за хуманоидни машини още от XVIII век.

Дали изкуственият интелект е заплаха за бъдещето на човечеството бе обсъдено от  студентката Любима Ангелова.

„Възможностите на AI и приложението му в училищното обучение“ бе темата на доклада на докторант Даниела Дралева. Тя представи открити уроци, в които общата тема включва знания по философия, биология, химия и информационни технологии.

Магистрант Александър Попов завърши научния семинар с реална демонстрация за възможностите на изкуствения интелект с доклада си „Разговори с изкуствения интелект“, в която живото човешко присъствие и мисъл се сляха с технологичните възможности на ИИ.