В Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе международната научна конференция „Новата идея за Европа – историческа равносметка и перспективи за бъдещето (по повод 75 години от Декларацията на Робер Шуман)“.
Конференцията бе открита от декана на Правно-историческия факултет проф. д.н. Габриела Белова, която подчерта значимостта на юбилея не само за Европа, но и за България: „Нашата европейска интеграция е резултат от стремежа към стабилност, просперитет и солидарност. С присъединяването ни към Шенгенската зона, страната ни затвърждава мястото си в семейството на държави, където свободното движение на лицата е едно от основните. А предстоящото ни влизане в Еврозоната е още една важна стъпка към по-дълбока финансова и икономическа интеграция, която ще укрепи връзките ни със Съюза и ще ни даде нови възможности за развитие в рамките на европейското обединение.“
Приветствени думи към участниците и гостите отправи ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. д-р Николай Марин, който в своето слово заяви: „Днес тук ние се събираме, за да обърнем поглед към миналото и да търсим отговори за бъдещето на европейския проект. Преди 75 години, с така наречената Декларация, на 9 май 1950 г., Робер Шуман полага основите на една нова политическа доктрина – идеята, че трайният мир на континента може да бъде постигнат не чрез надмощие, а чрез сътрудничество и интеграция. Като учени, преподаватели и граждани на Европа, наш дълг е не само да анализираме тази идея, но и да я актуализираме спрямо съвременните предизвикателства и да допринасяме с визия и предложения за бъдещето.“
По повод събитието беше получен поздравителен адрес от съдията в Европейския съд по правата на човека проф. д-р Диана Ковачева. Адресът беше представен от ректора проф. д-р Николай Марин.
Приветствие поднесе и проф. д-р Владко Иванов – ръководител на научноизследователския проект на тема „Задълбочаване на научните изследвания в областта на европейската сигурност и отбрана в контекста на новите технологии и новия световен ред“, благодарение на който се организира конференцията.
Форумът събра учени и експерти от шест държави – Белгия, България, Германия, Грузия, Гърция и Турция, които представиха доклади и изследвания, обхващащи теми, посветени на историческото развитие на идеята за обединена Европа, правото и обществото в европейските държави, съвременните предизвикателства пред Европейския съюз, измеренията на сигурността в Европа, ролята на медиите и дигиталните платформи, както и въздействието на изкуствения интелект.
Конференцията бе пространство за обмен на идеи, задълбочени научни дискусии и търсене на нови пътища за развитие на Европейския съюз в контекста на динамичната международна среда.
